ГРЕШЕН ЛИ Е НАШИЯТ
МОДЕЛ НА ЗДРАВНА РЕФОРМА
И МОЖЕМ ЛИ ДА ПОЛЗВАМЕ
ЧУЖДИЯ ОПИТ?
Дискусия на тема "Модели на здравно
осигуряване в Европа и възможни решения за България" организираха на 2 април т.
г. КНСБ и ФОЗ към МУ, София. В нея взеха участие представители на
законодателната и държавната власт, съсловните организации, частните
здравноосигурителни фондове, работодателите в здравеопазването, пациентските
организации, висшите медицински училища, централните медии и др.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи бе представена от
проф. Станка Маркова - председател на УС, Мария Балевска - завеждащ
"Връзки с обществеността" и Петя Недкова - заместник председател на Националния
съвет по качество.
От изказванията стана ясно, че моделът, който
страната ни е избрала, по принцип не е лош, но реализирането му е
съпроводено с множество пропуски и слабости в организацията, управлението,
финансирането, кадровото и информационното осигуряване. Системата продължава да
е хронично недофинансирана, бави се приемането на Национална здравна стратегия и
въвеждането на електронно здравно досие.
Председателят на КНСБ проф. Желязко Христов
заяви, че осем години след старта на здравната реформа все още има около 1
милион здравнонеосигурени граждани, че няма изградена система за ефективен
и независим външен и вътрешен контрол, че липсва обективна оценка на качеството
на здравните услуги, а правата на пациентите са твърде слабо
защитени.
Според доц. Борислав Китов, председател на
парламентарната Комисия по здравеопазване, наболелите проблеми в системата
отново са изместени - този път от скандалите в МВР. "Касата беше замислена
като национална, но стана държавна, монополна и трябва да се търсят
възможности за демонополизацията й", каза той.
"Министерството на здравеопазването прехвърли
финансирането на здравеопазването на НЗОК, но пропусна да повиши здравната
вноска", припомни бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев. Друг
бивш здравен министър /д-р Мими Виткова/ пък не вижда експертен капацитет
в политическите партии, който да реализира реформите в здравеопазването.
Според нея, никой отвън няма да ни каже по кой път да тръгнем, защото това си е
наша работа. За съжаление, не сме съхранили нищо от добрите традиции и
непрекъснато си "служим с клишета" - последното е, че ако приватизираме
лечебните заведения, ще си решим проблемите.
Проф. Станка Маркова сподели, че на нея, а и
на много други от присъстващите, не е станало ясно каква e точно целта на тази
среща. За съжаление, не е представен нито проект, нито някакво предложение за
по-нататъшното развитие на здравната система и решаването на наболелите
проблеми, а се повтарят известни констатации. Проф. Маркова припомни, че през
юни т. г. в Талин ще се състои среща на министрите по здравеопазване на страните
от ЕС и лично тя е очаквала, че дискусията е във връзка с проекта, който нашето
здравно министерство би трябвало да представи там. Според нея се бави
хармонизирането на нашето здравеопазването с това на другите европейски
държави.
"Имам чувството, че времето е спряло, защото
миналата година пак бях на подобна дискусия и чух същите неща, които сега
слушам" - каза Пламен Радославов от КНСБ. Според него от недалновидната политика
на държавата по отношение на здравеопазването, вече са унищожени цели клонове в
медицината.
Заместник председателят на Комисията по
здравеопазване д-р Антония Първанова заяви, че сегашният здравноосигурителен
модел е нарушил принципите на солидарност и равнопоставеност. "Статуквото
изглежда на някого е удобно, след като нищо в системата на здравеопазването не
се променя, въпреки че се ползва чуждият опит", коментира тя.
За да успокои духовете, заместник министърът
на здравеопазването д-р Емил Райнов каза, че в нито една държава на Европейския
съюз "здравеопазването не е прекрасно и затова не е спряло да се развива".
Според него би трябвало да се спазят изискванията на ЕС към нас за
провеждане на по-успешен контрол на разходите. Същото мнение изрази и Хасан
Адемов, председател на социалната и заместник председател на здравната
комисия. Той съобщи, че предстои да се демонополизира Касата и да се
въведат механизми за повишаване качеството на медицинските услуги.
ПРЕСЦЕНТЪР
