Етичен кодекс

на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по здравни грижи в

Р. България

Въведение

Професията на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по здравни грижи - рехабилитатори, рентгенови лаборанти, фелдшери, медицински лаборанти, санитарни инспектори, ортопедични техници, масажисти, които по-нататък ще обединим под названието – професионалисти по здравни грижи се свързва със следните фундаментални отговорности:

- промоция на здравето;

- профилактика на заболяванията;

- възстановяване на здравето;

- облекчаване на страданието.

Присъщо за изпълнителите на тази професия е уважението към правата на човека, всеотдайност и чувство за отговорност. Професионалистът по здравни грижи е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да оправдава доверието, което му се предоставя.

Етиката на професионалистите по здравни грижи е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.

Етичните норми регулират отношенията и поведението на професионалистите по здравни грижи:

- с пациента и неговите близки;

- с колегите;

- с лекарите;

- с обществото.

Правилата на професионалната етика, регламентирани чрез този документ, са задължителни за всички професионалисти по здравни грижи.

Раздел І.

Общи положения

Чл.1 Професията на професионалистите по здравни грижи - медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, фелдшери, санитарни инспектори и др. може да се изпълнява само от лице с медицинско образование, правоспособност и квалификация, призната в Република България.

Чл.2 Професията на професионалистите по здравни грижи се основава на:

- професионална компетентност, квалификация и отговорност;

- хуманност, честност, човечност, милосърдие;

- добросъвестност и добронамереност;

- тактичност в отношенията с пациентите, колегите, личността и обществото;

- вежливост към пациента и неговите близки;

- толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции и политическата принадлежност на личността;

- безпристрастност към болните с различно обществено, социално и материално положение.

Чл.3. Със своята специфична роля и професионална отговорност, компетентност и умения, професионалистът по здравни грижи допринася за изпълнение на основните задачи на здравеопазването:

- укрепване и подобряване здравето на клиента/пациента и обществото;

- предотвратяване на заболяванията, преждевременната нетрудоспособност и смърт;

- лечение на заболелите и възможно най-пълно възстановяване на физическото и душевно състояние на болния по време и след заболяването;

- увеличаване продължителността на активния и творчески живот на човека.

- осигуряване на качествен живот без болка и достойна смърт.

Чл.4. Професионалистът по здравни грижи трябва да служи като пример на честност и почтеност и по този начин да защитава достойнството на професията.

- Той/тя трябва да спазва научните принципи, принципите на етиката и деонтологията, условията на този кодекс и условията, относно практиката на професионализма.

Чл.5. Професионалистът по здравни грижи трябва да спазва установените норми за работно облекло и адекватен външен вид и приветливост при изпълнението на професионалните си задължения, като по този начин защитава авторитета на професията.

Чл.6. Професионалистът по здравни грижи е длъжен да познава и спазва своите професионални права и задължения, произтичащи от Закона за съсловната организация, здравното законодателство, Устава на БАПЗГ и този Кодекс.

Раздел ІІ

Отношения между професионалистите по здравни грижи, пациента и неговите близки

Чл.7. Като осигуряващи здравни грижи, професионалистите по здравни грижи са преди всичко заинтересовани от посрещането и удовлетворяването на нуждите на хората като био-психо-социални и интелектуални личности.

Професионалистът по здравни грижи трябва да използва всички научни и професионални познания, умения, опит и квалификация в полза на пациентите относно превенция и лечение на болести, рехабилитация и облекчаване на болката без да компрометира собствената си научна и професионална независимост.

Чл.8. Задължение на професионалиста по здравни грижи е да се грижи за пациента като създава лечебна среда, която подобрява колкото е възможно повече физическото и психо-социалното му състояние.

Чл.9. При изпълнение на задълженията си професионалистът по здравни грижи трябва да се въздържа от всякакви действия , които могат да доведат до предположението, че той/тя:

- незаконно практикува професията;

- сътрудничи с непрофесионалисти;

- цели лична публичност или друга облага;

- манипулира или мами пациентите;

- участва в нелоялна професионална конкуренция.

Чл.10. Професионалистът по здравни грижи оказва пълно уважение на личността, честността и почтеността на пациента. Той/тя трябва да предприема всякакви действия, които спомагат, но и да се въздържа от всякакви действия, които могат да засегнат чувството на лична свобода и свободната воля на пациента.

Чл.11. Професионалистът по здравни грижи се въздържа от всякакви действия, които могат да застрашат живота на пациента в рамките на своята компетентност.

Чл.12. Професионалистът по здравни грижи трябва да предоставя услугите си изключително в интерес на пациента в рамките на компетенциите, задълженията си и съгласно научните принципи и регламентите за практикуване на професията. За тази цел, той/тя трябва да бъде информиран и да подобрява уменията си чрез непрекъснато обучение.

Чл.13. Професионалистът по здравни грижи трябва да помага на пациента с всички законни средства и да го/я защитава от всякакви вреди при практикуване на професионалните си компетенции.

Чл.14. Професионалистът по здравни грижи осигурява на пациента и неговите близки, информация от своята компетентност, касаеща прогнозата, диагнозата, лечението и евентуалните рискове и предимства преди предприемането на каквито и да е медицински действия.

Чл.15. Професионалистът по здравни грижи избягва всяка злоупотреба, поради привилигированите си взаимоотношения с пациентите или клиентите и поради привилигирования достъп до тяхната личност, имущество, дом и работно място.

Чл.16. Професионалистът по здравни грижи отказва подаръци, услуги или гостоприемство от пациентите и клиентите, за които се грижи в момента, тъй като те могат да бъдат изтълкувани като възможност за упражняване на влияние за получаване на преференциално внимание или други ползи.

Чл.17. Осигуряването на здравни грижи изисква уважение към човешкия живот при всякакви обстоятелства както и към достойнството и свободния избор на пациента. В случаите на нелечими болести в последен стадий, професионалистите по здравни грижи могат да се ограничат до облекчение на физическата и душевна болка на пациента като осигурят подходяща подкрепа за него и неговите близки.

Чл.18. Професионалистът по здравни грижи съблюдава конфиденциалността по отношение на личната информация за пациента и преценява внимателно споделянето на тази информация, съгласно нормативната уредба.

Раздел ІІІ

Отношения между професионалистите по здравни грижи

Чл.19. Професионалистът по здравни грижи трябва да е в коректни отношения с колегите си, като оставя настрана различията си с тях в името на интересите на пациента. Той/тя трябва да уважава и да отдава внимание на колегите си независимо от ранга, образованието или квалификацията им и да уважава йерархията.

Чл.20. Професионалистът по здравни грижи трябва да съблюдава за обема на работа и натовареността на своите колеги и да информира своевременно регионалната етична комисия когато установи злоупотреба с труда им или нарушение на нормите за здравословни и безопасни условия на труд.

Раздел ІV

Отношения между професионалистите по здравни грижи и лекарите

Чл.21. Професионалистът по здравни грижи трябва да следва с точност лекарските предписания и поддържа едновременно с това научната си независимост и професионалната си идентичност като равнопоставен член на терапевтичния екип.

Чл.22. Професионалистът по здравни грижи трябва да се въздържа от действия или коментари, които биха уронили честта и достойнството на съсловието.

Чл.23. Професионалистът по здравни грижи трябва да уведомява своевременно лекарите и съответно други отговорни лица и институции за всякакви промени и обстоятелства, които могат да поставят живота на пациента/клиента в опасност.

Раздел V

Отношения между професионалистите по здравни грижи и обществото

Чл.24. Професионалистът по здравни грижи трябва да предлага услугите и помощта си на обществените власти с цел подпомагане и опазване на общественото здраве, съгласно научните принципи и установените норми.

Чл.25. Професионалистът по здравни грижи, който прави научно изследване, когато провежда епидемиологични, клинични или други изследвания трябва да следва основните деонтологични и етични принципи както са посочени в международните кодекси и формулирани от етични и деонтологични нормативни документи. Освен това, той/тя трябва да вземе всички мерки да уважи гражданските права на участниците като попита за информираното им съгласие да участват в научно изследване, с цел да подсигури точността на резултатите на изследването и да защити професионалната поверителност.

Чл.26. Професионалистът по здравни грижи не трябва да съчетава научно изследване с професионалните грижи освен в ситуациите, когато изследването може да осигури предимства при профилактика, диагностициране и терапия на пациента.

Чл.27. Задължения при педиатрични грижи. При осигуряване на здравните грижи трябва да се вземат предвид личността и желанието на педиатричните пациенти, особено на тези, навършили 12 год., преди изпълнението на медицински манипулации с цел намаляване на чувството за тревожност и снижаване на стреса.

Чл.28. Задължения при психиатрични грижи. Професионалистът по здравни грижи дължи уважение на личността, на психиатричния пациент като трябва да вземе предвид желанието му в онези случаи, когато пациентът е способен да го изрази е автономен.

Чл.29. Задължения при грижи в общността. Професионалистът по здравни грижи трябва да осигури промотивни, профилактични, диагностични, терапевтични, рехабилитационни и подкрепящи услуги в тясно сътрудничество с екипа, осъществяващ здравни грижи, със съответното заведение и обществените власти за опазване на общественото здраве.

Чл.30. Професионалистите по здравни грижи съдействат за развитието на професията, прилагат и повишават стандартите на здравните грижи.

Чл. 31. Обществото дължи на професионалистите по здравни грижи уважение при изпълнение на професионалните им задължения и опазване на достойнството им.

Допълнителни разпоредби

§1 Нарушенията на професионалната етика по този Кодекс се санкционират от Комисиите по Професионална Етика към Регионалните Колегии и Националната Комисия по Етика, съгласно правата и задълженията им, регламентирани в Закона за съсловната организация на сестрите, акушерките и асоциираните медицински специалисти – чл.19, 32, т.3 и 4; Глава шеста – Нарушения и наказания - чл.40, 41, 42, 43, 44, 45.

§2 Обединението на всички професии, осигуряващи здравни грижи е условно съобразено със секторните стандарти на Европейския Съюз, които разделят сестрите и акушерките като медицински специалности, а останалите професии като асоциирани здравни професии (Allied Health Professions).

Чл. 32. Този Кодекс влиза в сила след приемането му от Конгреса на БАПЗГ и публикуването му в ДВ.

Етичния кодекс бе приет на закрито заседание, проведено на 11.09.2005г. в гр. Плевен и подписан от Националната Комисия по Етика в състав:

Председател Макрета Драганова...........................................

Зам. Председател Анелия Цветанова............................................. Членове: Златка Романска................................................

Синаница Стаматова........................................

Христина Бурина..............................................

Дилянка Червенкова………………………....

Ваня Лагадинова.............................................

Редакция – Председател на БАПЗГ – проф. д-р Станка Маркова.