Уважаеми колеги,

            УС на БАПЗГ  счита за уместно да предостави за вас важна информация, отнасяща се до възможностите на професионалистите по здравни грижи за свободно движение в Европейското пространство. Обобщено и синтезирано НСК подготви извадки от ДИРЕКТИВА 2005/36/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 септември 2005 г., относно признаването на професионалните квалификации, от сайта на делегацията на Европейска  комисия в България за свободно движение на хора в ЕС, от Европортал, сайтовете на Министерство на образованието и науката и Министерство на здравеопазването на РБ.

 

 

 

ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАДА  НА ЕС 2005 Г.

ГЛАВА 2: СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА

Достиженията на правото на ЕС (acquis) по тази глава предвиждат недискриминационно третиране на работниците, които са законно наети на работа в страна, различна от страната им по произход. Това включва възможност за натрупване или прехвърляне на социално-осигурителни права, което изисква административно сътрудничество между държавите-членки. За да се улесни упражняването на някои професии, се включват и специфични правила относно взаимното признаване на квалификации и дипломи; за някои професии е необходимо обучение по хармонизирана образователна програма, за да може квалификацията да бъде автоматично призната в държава-членка на ЕС. Освен това, тази област включва също пребиваването и избирателните права на гражданите на ЕС във всяка държава-членка.

Значителен напредък може да бъде отбелязан в областта на взаимното признаване на професионални квалификации, където рамковото законодателство относно взаимното признаване е било прието, но остава да бъде оценено. Някои части от законодателството, които имат за цел да подобрят привеждането в съответствие на българското законодателство с директивите от общата система и със секторните директиви, бяха приети през м. септември 2005 г. Измененията на Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, които имат за цел да транспонират две от трите директиви от общата система, също бяха приети през м. септември. Законът за здравето, приет през 2004 г. и изменен през 2005 г., който установява правната база за транспонирането на основните директиви в този сектор (лекари, зъболекари, медицински сестри, акушерки, фармацевти и ветеринарни лекари), не е в съответствие с acquis и с Акта за присъединяване.

 

ОБЩА СИСТЕМА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ   КВАЛИФИКАЦИИ НА ЕС И ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В НЕЯ

Правителството на България завърши успешно преговорите с  Европейската комисия  по  една  от  сновните  глави  на европейската нормативна уредба, регулираща  правото  на  свободно  движение  на  граждани в рамките на ЕС – “Свободно движение на хора”. Свободното движение на хора или правото на работници и лица със свободни професии да живеят и работят в друга държава членка е една от четирите основни свободи, залегнали в Договора за създаване на Европейската икономическа общност (т.нар. Римски договор, подписан през 1957 г.). Свободното движение е фундаментално право на всеки гражданин на ЕС. Петнадесетте страни членки на ЕС и трите страни членки на Европейската икономическа зона (ЕИЗ) – Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, имат общ пазар на труда, където гражданите имат право да бъдат наемани или да започнат собствен бизнес. За да гарантира практическото прилагане на заложените в Римските договори (за създаване на Европейската икономическо общност – ЕИО, и Европейската общност за атомна енергия – ЕОАЕ, влезли в сила от 1 януари, 1958 г.) клаузи за закрила срещу дискриминация, основана на националност, ЕС приема серия от нормативни актове, които формират действащото в момента общностно право в областта на свободното движение на хора.

Признаването на дипломи и професионални квалификации е изключително важен сектор в контекста на социално-икономическата проблематика, свързана със свободата на движение. Взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации е подсектор, който търси решение на един сериозен социален феномен – възможността на личността да упражнява професията, за която е получена квалификация. Правният апарат на този подсектор предлага решение на проблемите, отнасящи се до процедурите за признаване, като предвиждане на механизъм за тяхното опростяване. В рамките на голямата тема, обект на разглеждане на подкомитет "Вътрешен пазар", и като част от сектор “Свободно движение на хора”, подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” регламентира областта на признаването на квалификация с цел придобиване на право за упражняване на професия, а не с цел последващо обучение. Този сектор регулира единствено признаването на т.нар. "регулирани професии" – по силата на общностното право това е професионална дейност, за която в дадена държава членка се изисква посредством законови, нормативни или административни разпоредби притежаването на диплома.

 

КАКВО ВКЛЮЧВАТ ДИРЕКТИВИТЕ?

Общосистемните директиви осигуряват правото на всеки гражданин на ЕС да упражнява дадена професия във всички страни членки на ЕС. Въпреки това, за да се осигури това право, трябва да бъдат изпълнени следните условия: Ако професията е регулирана в приемащата страна, а не е регулирана в държавата, където е получена квалификацията, може да бъде изискано лицето да е практикувало същата професия поне две години в периода от последните десет години.  Ако полученото образование и обучението е по-кратко от изискваното в приемащата страна с повече от една година, властите могат да изискат от кандидатстващия професионален опит най-много два пъти по-дълъг от продължителността на разликата между периодите на обучение, но не повече от 4 години. Ако съществуват значителни различия в съдържанието на полученото образование и обучение с изискванията на приемащата страна, може да бъде изискано полагането на т.нар. “тест за годност” или на “период на адаптация” с продължителност най-много 3 години. За да се спази принципът за недискриминация по отношение на националност, не е разрешено дадени професии да могат да се практикуват само от гражданите на съответна държава. Единственото изключение от този принцип са държавните служби към изпълнителната власт, това са службите на полицията, правната система и някои висши постове на администрацията.

 

ДИРЕКТИВА 2005/36/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 септември 2005 г.

относно признаването на професионалните квалификации

(Текст, отнасящ се за ЕИП)

Член 3

Дефиниции

1.     По смисъла на настоящата директива:

(a)   “регламентирана професия” е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; в частност, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. Когато първото изречение от тази дефиниция не се прилага, професия, посочена в параграф 2, се приравнява на регламентирана професия;

(б)   “професионални квалификации” са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по член 11, буква (a), точка (i) и/или удостоверение за професионален стаж;

(в)   “удостоверения за професионални квалификации” са дипломи, свидетелства и други удостоверения, издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава-членка и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено на територията на Общността. Когато първото изречение на тази дефиниция на се прилага, удостоверенията за професионални квалификации, посочени в параграф 3, се приравняват на удостоверения за професионални квалификации;

(г)   “компетентен орган” е всяка власт или орган, натоварен от държава-членка с конкретното правомощие да издава или приема дипломи за обучение и други документи или информация, както и да приема молби и да взема решения, предвидени в настоящата директива;

(д)   “регламентирано образование и обучение” е всяко обучение, което е специално насочено към упражняване на определена професия и което включва курс или курсове, допълнени, при необходимост, с професионално обучение или пробен, или професионален стаж.

Структурата и равнището на професионалното обучение, пробния или професионалния стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

(е)   “професионален стаж” е действителното и законосъобразно упражняване на съответната професия в държава-членка;

(ж)  “период за приспособяване” е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка. Условията и редът, регламентиращи периода за приспособяване и неговата оценка, както и статутът на мигранта се определят от компетентния орган на приемащата държава-членка.

Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, в частност що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения,  помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

(з)   “изпит за правоспособност” е проверка на професионалните познания на молителя, извършена от компетентните органи на приемащата държава-членка, с цел е да се оцени правоспособността на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С оглед провеждането на този изпит, компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между обучението, изисквано в съответната държава-членка, и това, получено от молителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, на които молителят се позовава.

Изпитът за правоспособност трябва да отчита факта, че молителят е професионалист, получил квалификация в държава-членка по произход или по местопребиваване. Той обхваща области, които се избират измежду фигуриращите в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява професията в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка.

Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

(1)   Съгласно член 3, параграф 1, буква (в) от Договора премахването между държавите-членки на пречките пред свободното движение на хора и услуги е една от целите на Общността. За гражданите на държавите-членки това включва, по-специално, правото на упражняване на професия, в качеството на самостоятелно заети лица или на наети работници, в държава-членка, различна от тази, в която са получили професионалните си квалификации. В допълнение, член 47, параграф 1 от Договора предвижда приемане на директиви, уреждащи взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионални квалификации.

(2)   Въз основа на решенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Комисията прие Съобщение “Стратегия за услуги на Вътрешния пазар”, насочено, по-конкретно, към целта свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността да бъде толкова опростено, колкото в отделните държави-членки. В допълнение към съобщението на Комисията, озаглавено “Нови европейски пазари на труда, отворени за всички, с достъп до всички”, Европейският съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г. натовари Комисията да представи пред Пролетния европейски съвет през 2002 г. конкретни предложения за по-унифициран, прозрачен и гъвкав режим на признаване на професионалните квалификации.

(3)   Гаранцията, която настоящата директива предоставя лицата, които са придобили своите професионални квалификации в една държава-членка, за достъп до същата професия и за възможност за упражняване на тази професия в друга държава-членка със същите права, както гражданите на тази държава-членка, не накърнява изискването за удовлетворяване от страна на специалиста-мигрант на приложимите антидискриминационни условия за упражняване, които са приети от последната държава-членка, при условие, че тези условия са обективно обосновани и пропорционални.

(6)   Улесняването на предоставянето на услуги следва да се осъществява при стриктно гарантиране на общественото здраве и безопасност, и на защитата на потребителите. Във връзка с това е необходимо да се приемат специални разпоредби относно регламентираните професии, свързани с общественото здраве и безопасност, които предоставят трансгранични услуги на временен и случаен принцип.

(7)   Приемащите държави-членки могат, при необходимост и в съответствие с правото на Общността, да приемат изисквания за деклариране. Тези изисквания не бива да са свързани с непропорционална тежест за доставчиците на услуги, нито да препятстват или да намаляват привлекателността на упражняването на свободата на предоставяне на услуги. Необходимостта от такива изисквания следва да се подлага на периодичен преглед в светлината на постигнатия напредък към създаване на рамка на Общността за административно сътрудничество между държавите-членки.

(8)   По отношение на доставчиците на услуги следва да се прилагат дисциплинарни разпоредби на приемащата държава-членка, които са пряко и конкретно свързани с професионалните квалификации, като например дефиницията на професията, обхвата от дейности, включени в определена професия или запазени за нея, използването на професионални квалификации и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите.

(9)   При спазване, в интерес на свободата на установяване, на принципите и гаранциите, залегнали в основата на различните действащи системи за признаване, разпоредбите на тези системи следва да бъдат усъвършенствани в светлината на придобития опит. Нещо повече, действащите в тази сфера директиви претърпяха неколкократни изменения и техните разпоредби следва да бъдат реорганизирани и рационализирани посредством стандартизиране на приложимите принципи. Във връзка с това е необходимо да се заменят Директивите на Съвета 89/48/EИО[1] и 92/51/ЕИО[2], както и Директива 1999/42/EО на Европейския парламент и на Съвета[3] относно общата система за признаване на професионалните квалификации и Директиви на Съвета 77/452/EИО[4], 77/453/EИО[5], 78/686/EИО[6], 78/687/EИО[7], 78/1026/EИО[8], 78/1027/EИО[9], 80/154/EИО[10], 80/155/EИО[11], 85/384/EEC[12], 85/432/EИО[13], 85/433/EИО[14] и 93/16/EИО[15], отнасящи се до професиите “медицинска сестра с общ профил”, “лекар по дентална медицина”, “ветеринарен лекар”, “акушерка”, “архитект”, “фармацевт” и “лекар”, чрез обединяването им в един текст.

(10) Настоящата директива не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни. Във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии.

(11) Що се отнася до професиите, обхванати от общата система за признаване на професионалните квалификации, наричана по-нататък в текст "общата система", държавите-членки следва да си запазят правото да определят минималното квалификационно равнище, необходимо за гарантиране на качеството на услугите, предоставяни на тяхната територия. Все пак, съгласно членове 10, 39 и 43 от Договора, тези държави не могат да изискват от гражданин на държава-членка да придобие професионални квалификации, които те са предвидили само във връзка с дипломите, издавани от тяхната национална образователна система, когато заинтересованото лице вече е придобило всички или част от тези квалификации в друга държава-членка. Във връзка с това следва да се предвиди, че всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, трябва да взема предвид квалификациите, придобити в друга държава-членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване, обаче, не е пречка за държавите-членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила,  мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят, например, до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика, и контрола и отговорността. И накрая, настоящата директива няма за цел да се намесва в легитимния интерес на държавите-членки да предотвратят избягването от страна на техните граждани на прилагането на националните  законодателни разпоредби в сферата на професиите.

(12) Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки. Тя не се отнася, обаче, до признаването от държавите-членки на решения за признаване, приети от други държави-членки по реда на настоящата Директива. Следователно, физически лица, които притежават професионални квалификации, признати по реда на настоящата Директива, не могат въз основа на това признаване да придобият в държавата-членка по произход права, различни от тези, които произтичат от професионалната квалификация, придобита в тази държава-членка, освен ако представят документи, удостоверяващи, че са придобили допълнителни професионални квалификации в приемащата държава-членка.

(15) При отсъствие на хармонизация на минималните квалификационни изисквания за получаване на достъп до професиите, регламентирани от общата система, приемащата държава-членка трябва да разполага с възможност за налагане на компенсационна мярка. Тази мярка трябва да бъде пропорционална и, по-специално, да бъде съобразена с професионалния стаж на молителя. Опитът показва, че изискването към мигрантите да направят избор между изпит за правоспособност и период за приспособяване, осигурява достатъчни гаранции, що се отнася до тяхното ниво на квалификация, поради което всяко изключение от изискването за такъв избор следва да бъде мотивирано във всеки отделен случай  с императивно изискване от обществен интерес.

 (16)            С цел улесняване на свободното движение на специалисти, като в същото време се гарантира достатъчно равнище на квалификация, различни професионални сдружения и организации, и държавите-членки трябва да разполагат с възможност да предлагат общи платформи на европейско равнище. Настоящата директива следва, при определени условия, в съответствие с компетентността на държавите-членки да определят квалификациите, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение, и в съответствие с правото на Общността и, по-специално, общностното право в областта на конкуренцията, да бъде съобразена с тези инициативи, като в същото време насърчава в този контекст една по-голяма автоматичност на признаването в рамките на общата система. Професионалните сдружения, които са оправомощени да представят общи платформи, трябва да са представителни на национално и европейско равнище. Обща платформа е набор от критерии, които позволяват отчитане и компенсиране на най-широк кръг от констатираните съществени различия между квалификационните изисквания в най-малко две трети от държавите-членки, включително всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Тези критерии биха могли да включват, например, изисквания за допълнително обучение, период за приспособяване под формата на стаж, изпит за правоспособност, задължително минимално равнище на професионален стаж, или професионалната му дейност, и информация за компетентния орган.

 (19)            Свободата на движение и взаимното признаване на удостоверенията за професионални квалификации на лекари, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти трябва да се основават на фундаменталния принцип на автоматично признаване на удостоверения за професионални квалификации на базата на координирани минимални квалификационни изисквания. В допълнение, достъпът в държавите-членки до професиите “лекар”, “медицинска сестра с общ профил”, “лекар по дентална медицина”, “ветеринарен лекар”, “акушерка” и “фармацевт” трябва да се обвърже с притежаване на определена професионална квалификация, гарантираща, че лицето е преминало обучение, което отговаря на предвидените минимални изисквания. Тази система следва да бъде допълнена с поредица от придобити права, от които квалифицираните специалисти да се ползват при определени условия.комбинация от тези възможности.

(29) Когато национална или европейска професионална организация или сдружение в областта на дадена регламентирана професия отправи обосновано искане за приемане на специални разпоредби относно признаването на професионални квалификации въз основа на координация на минималните квалификационни изисквания, Комисията следва да прецени целесъобразността на приемане на предложение за изменение на настоящата Директива.

(30) За да се гарантира ефективността на системата за признаване на професионални квалификации, е необходимо да се приемат уеднаквени формални изисквания и процедури за нейното въвеждане, както и някои правила за упражняването на професията.

(31) Тъй като се предполага, че сътрудничеството между държавите-членки, от една страна, и между тях и Комисията, от друга, ще улесни прилагането на настоящата директива и съблюдаването на задълженията, произтичащи от нея, следва да бъде организирана съответна рамка за осъществяване на това сътрудничество.

(32) Въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, в частност посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни,  да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с (39).           

(34) Администрирането на различните системи за признаване, създадени в изпълнение на секторните директиви, и на общата система се оказа тромаво и сложно. Налице е, следователно, необходимост от опростяване на администрацията и актуализиране на настоящата директива с цел да се отчете научният и техническият напредък, в частност в случаите, в които се осъществява координация на минималните квалификационни изисквания с оглед автоматично признаване на професионалните квалификации. За тази цел следва да бъде създаден единен комитет за признаване на професионалните квалификации, като при това следва да се осигури подходящо участие на представители на професионалните организации, вкл. на европейско равнище.

(35) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г., което урежда процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[16].

(36) Изготвянето от държавите-членки на редовен доклад относно изпълнението на настоящата директива, съдържащ статистически данни, ще позволи да се определи ефектът от системата за признаване на професионални квалификации.

(37) Необходимо да се въведе подходяща процедура за приемане на временни мерки в случай, че прилагането на разпоредби от настоящата директива се натъкне на значителни затруднения в държава-членка.

(38) Разпоредбите на настоящата директива не засягат правомощията на държавите-членки във връзка с организацията на техните системи за обществено осигуряване и за определяне на дейностите, които трябва да се упражняват по реда на тези системи.

(39) С оглед на скоростта на технологичното развитие и научния напредък, ученето през целия живот е от особено значение за голям брой професии. В този контекст държавите-членки са компетентни да приемат детайлизиран ред за поддържане, посредством подходящо текущо обучение, на подготовката на специалистите в крак с техническия и научния напредък.

Член 11

Квалификационни нива

За целите на прилагането на член 13, професионалните квалификации са групирани в следните нива:

(a)    удостоверение за правоспособност, издадено от компетентен орган в държавата-членка по произход, определен в съответствие със законови, подзаконови или административни разпоредби на тази държава-членка, на основание на:

(i)     курс на обучение, който не е част от свидетелство или диплома по смисъла на букви (б), (в), (г) или (д), или специален изпит без предварително обучение или упражняване на професията при пълно работно време в държава-членка в продължение на три последователни години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в рамките на последните десет години,

(ii)    или общо основно или средно образование, удостоверяващо, че титулярът е придобил общи познания;

(б)    свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е:

(i)     общо, допълнено с учебен курс или професионално обучение, различно от посоченото в буква (в), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс, или

(ii)    техническо или професионално, допълнено, при необходимост, с учебен курс или професионално обучение, посочено в буква (и), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс;

(в)    диплома, удостоверяваща успешното завършване на:

(i)     обучение след завършване на средното образование, различно от посоченото в букви (г) и (д), с минимална продължителност от една година или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, едно от приемните изисквания за което е, като правило, успешно завършване на средния курс на образование, който се изисква за прием в университет или висше училище, или завършване на еквивалентно средно образование, както и професионално обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование; или

(ii)    когато става дума за регламентирана професия, обучение със специална структура, включено в Приложение II, равностойно на нивото на обучението, предвидено в точка (i), което предоставя сравнимо равнище на професионална подготовка и подготвя обучавания за изпълнение на сравними отговорности и функции. Списъкът в Приложение II подлежи на изменения по реда на процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, за да се отчете обучението, отговарящо на изискванията по предходното изречение;

(г)        диплома, удостоверяваща успешно завършване на обучение след средното образование с продължителност не по-малко от три и не повече от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на същото равнище, както и професионалното обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование;

(д)        диплома, удостоверяваща, че титулярът  й е завършил успешно курс на обучение след средно образование с минимална продължителност от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище, и, ако е необходимо, че той е завършил успешно професионалното обучение, изисквано в допълнение към курса след средно образование.

Член 12

Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Общността, което е признато от тази държава-членка за равностойно по отношение на нивото, и което дава на титуляра същите права на достъп до професия или нейното упражняване, или подготвя за упражняване на тази професия, се приравнява на удостоверение за професионална квалификация по член 11, включващо съответното ниво.

Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. В частност, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискваното за достъп до професия и за нейното упражняване ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

 

Член 13

Условия за признаване

1.         Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемащата държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава достъпа до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, на молителите, притежаващи удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации, изисквани от друга държава-членка за получаване на достъп до тази професия и за нейното упражняване на нейната територия.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните изисквания:

(а)   да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава-членка;

(б)   да удостоверяват ниво на професионална квалификация, което е минимум равностойно на нивото, непосредствено предшестващо това, което се изисква от приемащата държава-членка, в съответствие с член 11;

(в)   да удостоверяват, че титулярът е подготвен за упражняването на съответната професия.

3.    По изключение от правилото на параграф 1, буква (б) и на параграф 2, буква (б), приемащата държава-членка разрешава достъп до регламентирана професия и упражняването й, когато достъпът до тази професия на нейната територия е обвързан с притежаване на професионална квалификация, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност от четири години, и когато молителят притежава професионална квалификация по член 11, буква (в).

Член 14

Компенсационни мерки

1.     Член 13 не е пречка за приемащата държава-членка да изисква от молителя полагане на период за приспособяване с продължителност до три години или на изпит за правоспособност, ако:

(a)   продължителността на обучението, за което той е представил удостоверение по условията на член 13, параграф 1 или 2, е най-малко с една година по-кратка от изискваната от приемащата държава-членка;

(б)   обучението, което е преминал той, обхваща съществено различно съдържание от съдържанието, включено в удостоверението за професионални квалификации, изисквано от приемащата държава-членка;

(в)   регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или повече регламентирани професионални дейности, които не са включени в съответстващата професия в държавата-членка по произход на молителя по смисъла на член 4, параграф 2, и това несъответствие се изразява в конкретно обучение, което се изисква в приемащата държава-членка и чието съдържание се различава съществено от включеното в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на молителя.

2.     Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.

3.     Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване  изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност.

Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви (б) и (в), в член 10, буква (г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, в член 10, буква (е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен “специалист”, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в Приложение V, точка 5.2.2, и в член 10, буква (ж).

4.     За целите на прилагането на параграф 1, букви (б) и (в), “съществено различно съдържание” е съдържание, познаването на което е необходимо за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени несъответствия, що се отнася до продължителността или съдържанието, от обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5.     Разпоредбата на параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалността. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от молителя покриване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, придобити от молителя в процеса на професионалния му стаж в държава-членка или в трета страна, са от такъв характер, че да компенсират, изцяло или отчасти, съществените несъответствия, посочени в параграф 4.

Раздел 3

Медицински сестри с общ профил

Член 31

Обучение на медицински сестри с общ профил

1.     За достъп до обучение за медицински сестри с общ профил се изисква завършване на общо образование с продължителност 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно издържан изпит, на еквивалентно ниво, за прием в училище за медицински сестри.

2.     Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в Приложение V, точка 5.2.1.

Съдържанието, посочено в Приложение V, точка 5.2.1, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането им към техническия и научния напредък.

Такава актуализация не може да влече за която и да е държава-членка изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.     Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална продължителност от три години или 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение представлява минимум една трета, а продължителността на клиничното обучение представлява минимум една втора от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освобождават от това изискване лица, които са получили част от обучението си чрез курсове, които са поне на равностойно ниво.

Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програма за обучение.

4.     Теоретичното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри получават професионалните знания, разбиране и умения, необходими за организиране, предоставяне и оценяване на цялостни здравни грижи. Обучението се провежда от преподаватели по медицински грижи и от други компетентни лица, в училища за медицински сестри и други учебни заведения от обучаващата институция.

5.     Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри научават, като членове на екип и в пряк контакт със здраво или болно лице и/или общност, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи, въз основа на знанията и уменията, които са усвоили. Лицето, обучаващо се за медицинска сестра, трябва да се научи не само да работи в екип, но и да ръководи екип и да организира цялостни медицински грижи, вкл. да провежда здравно обучение за отделни лица и малки групи, в рамките на здравното заведение или на общността.

Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица.

Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

6.     В резултат на обучението за медицински сестри с общ профил заинтересованото лице следва да придобие следните знания и умения:

(a)   достатъчни познания върху науките, на които се основават общите здравни грижи, включително достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и на отношението между състоянието на здраве на човека и неговата физическа и социална среда;

(б)   достатъчни познания за характера и етиката на професията и за общите принципи на здравето и здравните грижи;

(в)   достатъчен клиничен опит; този опит, който трябва да се планира въз основа на учебната му стойност, трябва да е придобит под контрола на квалифицирани медицински сестри и в заведения, където броят на квалифицираните здравни работници и наличното оборудване са достатъчни за полагане на здравни грижи за пациенти;

(г)   способност за участие в практическото обучение на здравните работници и опит от работа с такива работници;

(д)   опит от работа с представители на други професии в здравния сектор.

Член 32

Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в Приложение V, точка 5.2.2.

V.2. медицинските сестри с общ профил

5.2.1. Учебна програма на медицинските сестри с общ профил

Курсът на обучение, след чието завършване се издава удостоверение за професионална квалификация на медицинските сестри с общ профил, се състои от следните две части:

A. Теоретично обучение

А. Теоретично и техническо обучение

а. Сестрински грижи:

-          същност и етика на професията

-          общи принципи на здравето и на сестринските грижи

-          принципи на сестринските грижи във връзка с:

-          обща и специална медицина;

-          обща и специална хирургия;

-          грижи за детето и педиатрия;

-          грижи за майката;

-          психично здраве и психиатрия;

-          грижи за старите хора и гериатрия.

б. Фундаментални науки:

-          анатомия и физиология

-          патология

-          бактериология, вирусология и паразитология

-          биофизика, биохимия и радиология

-          диетология

-          хигиена:

-          профилактика;

-          здравна култура.

-          фармакология

в) Cоциални науки:

-          cоциология

-          психология

-          принципи на администрацията

-          принципи на преподаването

-          социално и здравно законодателство

-          правни аспекти на сестринските грижи

Б. Клинично обучение

-          Сестрински грижи във връзка с:

-          обща и специална медицина;

-          обща и специална хирургия;

-          грижи за детето и педиатрия;

-          грижи за майката;

-          психично здраве и психиатрия;

-          грижи за старите хора и гериатрия;

-          полагане на сестрински грижи при домашни условия.

Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

Теоретичното обучение трябва да е така балансирано и съгласувано с клиничното обучение, че знанията и практическите умения, изброени в настоящето Приложение, да могат да бъдат придобити по подходящ начин.

 

5.2.2. Удостоверения за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил

 

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверението за квалификация

Професионално звание

Референтна дата

 

Член 33

Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1.     В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сес