ПРЕДГОВОР

Безопасността на работното място е проблем с нарастващо значение, като за момента липсват надеждни данни относно тежестта на проблема у нас и по-конкретно в здравеопазването. На базата на екстраполация на данните от други държави, може да се спекулира, че годишно, в резултат на професионални злополуки и заболявания, българското общество губи повече от 8 000 000 работни дни. Резултатите от множество проучвания доказват, че една от най-рисковите професии е професията на здравния работник. При това, най-засегнати са длъжностите от ниското управленско и от изпълнителското нива (напр. старшите медицински сестри и акушерки - и разбира се - редовите специалисти по здравни грижи).

Наред с характерните за повечето професии рискове от прекомерен стрес (дистрес - синдром) и хронична преумора, в здравеопазването са налице и някои специфични рискове за живота и здравето на медицинския персонал. Такъв е например рискът от заразяване с кръвно-преносима инфекция (напр. хепатит В, С или СПИН) чрез убождане или порязване. Известно е, че стандартният риск от убождане в лечебните заведения за активно лечение е около 30 убождания на 100 акутни легла годишно. Към това, би следвало да прибавим и други рискове, свързани с високата отговорност на медицинския персонал, с обичайните дежурства и разположения, както и с някои `тривиални` дейности в рамките на обгрижването на пациентите.

Авторите на този наръчник представят накратко и в практическа светлина, най-важните принципи, които би следвало да съблюдаваме, с цел да сведем рисковете от професионални злополуки и заболявания до възможния минимум. Наистина, повечето от представените препоръки и правила звучат твърде познато и дори "естествено" подразбиращо се. Ако обаче се вгледаме, макар и за миг в ежедневните си работни практики и ритуали, неминуемо ще установим множество пропуски и компромиси. С течение на времето, повтарящите се и най-често "незначителни" пропуски и компромиси се превръщат по-скоро в норма. В битуването на подобни псевдо-норми се коренят и много от проблемите на нашите лечебни заведения и на здравеопазната система като цяло, а когато настъпи инцидент, обикновено всички започват да търсят вината в "системата".

Наръчникът е полезно четиво за всички в системата, но може би особено за ръководните кадри по здравни грижи, които биха поставили безопасността на работното място сред приоритетите си.

Д-р Асен Й.Пачеджиев